Контролите като секс с кондом от азбест

GoolНякои контроли могат да бъдат оприличени като секс с кондом от азбест.
Животът и футболът нямат нужда от репетиции. По начина, по който го виждам, животът не е репетиция. Той се живее само веднъж. Появяваш се, даваш най-доброто от себе си, пускаш плочата и натискаш газта, докато всичко почернее. Опитваш да се учиш от грешките, ако изобщо ги правиш. Ако разбитите сърца се измерваха в злато, щях да съм най-богатият човек на света. Едно от нещата, които съм научил, е, че ако чакаш добрите неща да се случат, си е чиста загуба на ценно време. Трябва ти да ги накараш да се случват и в този процес може и да оплескаш нещо, но това е единственият начин да бъдеш жив. Не можем да се упражняваме или да репетираме как да живеем. Животът невинаги е хубав и успешен, на моменти може да бъде унизителен и депресиращ, но такава е играта, която трябва да играем. Няма друга алтернатива. Тръгни по който път искаш, прави каквото пожелаеш, натисни педала до посиняване и нека бъде рокендрол! Дори това да означава да седиш на един огромен стол и да пишеш по 12 часа, както е в моя случай. Защото – нека си го кажем:
Дестинацията на всички ни е една и съща.Само пътищата, по които стигаме до нея, са различни.

Най-яркият пример за всичко казано дотук със сигурност са международните контролни мачове на Англия. Ако нещо може да ви накара да се усъмните в смисъла на това, да останете живи за още един пореден ден на слава или разочарование, това са приятелските мачове на Англия. Репетиции – ето това са контролите. Една псевдобитка, един фалшив конфликт. Имитация на живот. Все едно да правиш секс с кондом от азбест върху цялото ти тяло.
Ненавиждам приятелските мачове. Наистина ги мразя от дъното на душата си и е крайно време те да бъдат заличени от лицето на световния футбол. В нито един друг спорт не се играят толкова контроли или поне не им се отдава такова голямо значение. Не можем ли да изпратим отбора на голямо първенство без нито една от тези репетиции? Да се избере съставът месец преди началото, малко тренировки и да видим какво ще се получи. Какво му е лошото на това? Нищо. Ако всички други отбори направят така, каква ще бъде разликата? Това е просто футбол. Не е подготовка на тактика, за да се спечели една война. Обичайните извинения за такива мачове са, че треньорите трябва да проверят нови футболисти и да им дадат възможност да се проявят. Едни и същи клишета всеки пък.
Това са пълни глупости.

И треньорите го знаят и ние го знаем. Те не могат да научат нищо от тези срещи, само се преструват, че го правят. Новите играчи, които не успеят да се справят добре в продължение на около час, биват захвърляни като ненужни, а онези, които се представят успешно, получават статуса на новите спасители на английския футбол. Статус, който въобще не могат да оправдаят в истинските мачове след това. Или пък истинската им класа се поставя под въпрос, защото “това е само една контрола”.

Със сигурност факторът непредсказуемост от това, да се сформира един отбор в навечерието на голямо първенство, би го направило далеч по-интересно. Иска ми се мениджърите, играчите и феновете да нямат никаква представа какво да очакват в първия мач от шампионата. Защо трябва да се лишаваме от тази непредсказуемост, унищожавайки я с контроли? Приятелските мачове символизират прекалено сериозното отношение към футбола и водят до абсурдната ситуация въз основа на тях да се правят прогнози за изхода на първенството. Освен всичко това контролите са твърде малко на брой, за да доведат до избистряне, оформяне и подготовка на боеспособен отбор. Пък и внезапни контузии или загуба на форма могат драстично да променят плановете. Тези мачове се играят с презумпцията, че резултатът не е от значение, а в същото време загубите водят до срутени очаквания и съответно до депресия. А и да играеш у дома с Чили и Германия, е далеч по-различно, отколкото да срещнеш някой като Франция например в Бразилия догодина. Общите неща са толкова малко, че
цялото начинание се превръща в пълна безсмислица.

Колкото до това, да се видят нови играчи – нима мачовете в Шампионската лига са от по-ниско ниво?! Мачовете на повечето футболисти в националните отбори са едва колкото срещите им на клубно ниво за два сезона. Международна класа? Какво означава това? С грешен аршин се мери нещо, което няма нужда от измерване, или по-точно не може да бъде измерено, защото просто не съществува. Особено в безсмислени приятелски мачове.
Утвърдени и признати футболисти често биват извинявани за това, че не се напрягат в контролите. Няма сила, която да извади Уейн Рууни и Стивън Джерард от националния отбор за световното догодина, освен ако не се контузят. Дори да се изпокрият в миша дупка, да се облекат като скитници и да се напият с бял сайдер, пак ще бъдат титуляри. Един добър мач в националния отбор, бил той и в контрола, гарантира много повече срещи, независимо от моментната форма. По този начин, докато дойде началото на Мондиала в Бразилия, целият свят ще знае на какво е способен Андрос Таунзенд с топка в краката.
Дори контролите да доказват нещо, аз нямам нужда от това доказателство.

Предпочитам да цари пълна мистерия до началото на шампионата. Би трябвало националните селекционери да съдят за качествата на избираните от тях футболисти само от мачовете им на клубно ниво. Имат цял месец на разположение след края на клубните първенства да сформират отборите си. Това е достатъчно време. Едва ли някой английски играч ще си спомня за загубите от Чили и Германия, когато излезе по терените в Бразилия следващото лято. Контролните мачове цапат продукта, обезценяват преживяването. Фалшив футбол – безцелна имитация на истинските неща в тази игра. В живота няма репетиции, не трябва да има такива и във футбола.

Коментар на Джон НИКЪЛСЪН, Футбол 365

Related posts

Leave a Comment