Образователна интеграция или интеркултурно образование? – коментар / анализ на Митя ИВАНОВ

mityaОтпадането на ромските деца от училище е нерешен социален обществен проблем, по който не само образователните институции, но и общини, НПО-та, медиите и цялото общество трябва да обедини своите усилия за неговото намаляване и преодоляване в бъдеще.
Защото на всички е ясно – колкото по-образовани са ромите, толкова по-лесно ще бъде преодолян наслоените с години вреден стереотип за у тях, както и по-лесно ще бъдат променени обществени нагласи и негативи към ромския етнос.
Ключови приоритети в тази насока трябва да бъдат иновативните методи за работа в мултикултурна среда за образователна интеграция и интеркултурно образование, които със сигурност ще ограничат отпадането на ромските деца от училище.
Прилагането им в съвременното общество са гаранция за разрешаване на проблеми. Ефективни методи за преодоляване на отпадането на ромските деца от училище могат да бъдат създаване по места на специализирани Училищни центрове за интеграция, оборудвани с модерни учебно-технически средства и материални активи.
В тях трябва да се прилагат нетрадиционни форми на обучения на различните целеви групи,  чрез използване на нестандартни методи и провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на знания и  умения.
Задължително условие в тези Училищни центрове за интеграция е създаването на клубове по интереси за извънкласни форми за ученици и младежи, школи и кръжоци, в които да се прилага интеркултурно образование, с акцент върху популяризиране на ромската култура, традиции и фолклор.
Тяхната активна работа ще доведе  и до ефективна образователна интеграция.  Това е мощно средство за запазване и обновяване на културната идентичност на ромите, както и за взаимно опознаване и формиране на толерантност между децата от различни етноси и преодоляване на етническата нетолерантност и различия между етносите, както и етническата дискриминация.
Задържане на ромските деца в класните стаи и увеличаване на броя на върнатите отново в училище деца трябва са приоритет на новото интеркултурно образование. Защото образователна интеграция и работа в мултикултурна среда са ключови дейности към превенция на отпадането от училище, увеличаване на броя на възрастните роми, включени във форми на учене през целия живот, както и чувствителното увеличаване на процента на ромските младежи, които продължават своето образование в средни училища.
Точно затова  са необходими иновативни стратегии и инициативи, които водят до подобряване на образователните резултати на най-бедните деца в България, със специален фокус върху ромите.  Стриктното спазване на специална програма за намаляване отпадането на ромските деца от училище, целенасочена работа с техните родители и близки, както и по-широката общност са  гаранция за успеха на мисията.

Успешни мерки за преодоляване на отпадането на ромските деца от училище могат да бъдат и други нетрадиционни форми на обучения, които да привличат вниманието и да поддържат интереса им към образование и знание.
За целта в кръжочните обучителни форми и клубовете по интереси, например трябва за се организират състезания и конкурси с участниците им,  срещи с творци, посещения на куклени, театрални, фолклорни представления, изложби, създаване на интернет платформи, социални страници и сътове, създаване на филмови истории и провеждането по места на ежегодни младежки или детски етно фестивали.

kids-1Образованието е област, в която Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” работи от създаването си приносът му в страната е огромен.  Тази организация е пример за това как трябва да се работи в партньорство с всички институции, НПО-та в България, висши и следно учебни заведения, с културни центрове в България за образователната интеграция. Няма да отрия топлата вода, ако подчертая, че разликата в образованието разделя етносите в България.
Неинтеграцията на ромите излиза много скъпо. Това навремето каза бившият американският посланик в България Джеймс Уорлик при едно свое посещения на ромска фондация в Пловдив. А недостигът на образование, съпътствано с недостатъчните възможности за наемане на работа, могат да доведат хората до отчаяни действия.

Затова една от основната каузи на  „Амалипе”  – интеркултурно образование с основен фокус върху въвеждането на часове по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“, е мощно средство за запазване и обновяване на културната идентичност на ромите, за взаимно опознаване и формиране на толерантност между децата от различните етноси е похвална и преодоляване на дискриминацията.
Назадоволителната образователна интеграция, трудното преодоляване на изградения с години негативен имидж на ромите и често срещаната у нас етническа нетоленарнтност всъщност са приоритети за решаване големите проблеми на съвременното ромско общество.
Ако тези  стереотипи се променят, гражданското обществото в България ще има много по-добро и спокойно бъдеще.
В обществото трябва постепенно и методично да се изгражда и утвърждава мислене, че сред ромите има много изключения от наслагваните с години стереотипни представи за манталитета на ромското общество.
Ромчетата например не отстъпват на българчетата, когато са равнопоставени в една и съща социална среда, сочат много социологически проучвания.

Разбира се, че има много необразовани и бедни хора от ромски произход, които едва оцеляват физически. Но това го има и при много други етнически групи. Бедността не е приоритет на определен етнос. Тя може да се срещне във всяка нация или етнос.

За изграждане на негативния имидж на ромите вина имат донякъде и медиите. Често те разказват за лошите примери, а добрите примери – те остават някъде неразказани и непоказани в публичното пространство.
Без да осъзнават, често използват и език на омразата и враждебната реч.

Едно е ясно – трябва да се промени клишираното  мислене в България спрямо ромите. И това ще стане с общуване и взаимно опознаване между различните етнически групи, с разяснителни кампании за толерантност, за стигне до така желаното от всички единство и съпричастност между етносите.
Само така може да бъде преодоляно и превъзмогнати различията и етническата нетолерантност.

В този смисъл етническите групи в България трябва са бъдат обединени от И като български граждани всички сме длъжни да допринасяме за доброто бъдеще на България.
На нашата държава точно това й трябва – спокойствие, етническа толерантност,  етнически мир, търпимост към различията на етническите малцинства, недискриминация, спокойствие и политическа стабилност.
Защото това е шансът на България!

Related posts

Leave a Comment